Енергетиката до 2050 г. – път напред?

Енергийна пътна карта до 2050 г.“

В съобщение на Комисията се казва, че Пътната карта е основата за развитие на дългосрочни европейски рамки съвместно с инвеститорите.

В документа ЕС продължава усилията си да редуцира парниковите емисии. Потвърдена е вече познатата цел до 2050 г. да се намалят емитираните вредни вещества с 80-95% спрямо 1990 г.

Цялата Пътна карта е съсредоточена върху декарбонизацията, съчетавайки я със сигурност на енергийните доставки и конкурентноспособност.

В нея посоката, в която върви ЕС, стремейки се да постигне целите, поставени до 2020 г., е определена като неадекватна, а самите цели – като недостатъчни за декарбонизацията на ЕС.

„Енергийният сектор генерира лъвския дял от създадените от човека парниковите емисии“,

затова върху него ще има най-голям натиск за редуцирането им, става ясно от документа.

Чрез повишаване на енергийната ефективност е заложено да се реализират значителни енергийни спестявания.

Пътната карта представя няколко сценария за действие, разделени в две категории.

Първата разглежда сценариите, които се прилагат сега – запазване на досегашните тенденции и дългосрочните проекти за икономическо развитие; обновяване на настоящите политически инициативи чрез въвеждане на Директива за облагане с данъци на енергията и подобряване на Плана за енергийна ефективност.

Втората категория са сценарии, които целят намаляване на въглеродните емисии чрез: висока енергийна ефективност, разнообразяване на технологиите (осигуряване на възможност на всички енергийни източници да участват равноправно на пазара, без да се субсидират специално) и повишаване на употребата на ВЕИ. Последните два сценария – забавяне на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) и свеждане до минимум на употребата на ядрена енергия, са противоположни. Единят цели да редуцира количествата на вредния за околната среда газ чрез въвеждане на високи цени за емисии и повишаване на дела на ядрена енергия, а другият залага на силно намаляване на употребата на ядрена енергия за сметка на усилено практикуване на технологията за CCS.

Пътната карта посочва 10 структурни промени за трансформация на енергийната система:

декарбонизацията е възможна и ще струва по-малко, отколкото прилагането на досегашните политики в дългосрочен план -изчислено е, че цялата енергийна система до 2050 г. ще струва по-малко от 14,6% от европейския БВП;
по-високи капиталови разходи в енергийната система (повишени инвестиции) и по-ниски цени на горивата – анализите сочат, че нарастващите инвестиции в мрежата ще нарастнат от 1.5 на 2.2 трилиона евро между 2011 и 2050 г. Според документа това ще рефлектира върху по-голяма финанасова подкрепа на възобновяемата енергия;
нарастваща роля на електричеството – прогнозите са, че до 2050 г. то ще удвои дела си в крайното енергийно потребление и ще достигне до 36-39%. Причината е нарастващата му употреба в транспорта, отоплението и охлаждането. Специализирана апаратура за измерване на въглеродните емисии подобна на тази, която произвежда и дистрибутира италианската фирма за производство на лабораторни пособия Colaver. Предстои промяна в енергопроизводителната система с цел намаляване на емисиите въглероден диоксид с 96-99% до 2050 г.; цените на електроенергията ще се повишават до 2030 г., заради заложените 97% ВЕИ и капиталовите разходи, свързани с необходимостта от балансиращи мощности, съхранение на енергията и инвестиции в мрежата;
до 2030 г. разходите на домакинствата ще се повишат с 16%, но след това предстои спад с над 15% до 2050 г. Тенеденцията ще е валидна и за малките и средни търговски предприятия;
системните енергийни спестявания до 2050 г. трябва да достигнат до 32 – 41% спрямо върховото ниво на потребление от 2005-2006 г.
предвидено е увеличаване на дела на възобновяеми енергийни източници в крайното потребление до 75% през 2050 г., а за електричество процентите трябва да достигнат 97%.
взаимодействието между централизираната и децентрализираната енергийна система също трябва да се повиши;

Останалите две заложени промени – осигуряване на значима роля на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид под земята от 2030 г. и използването на ядрената енергия като „ключов източник на нисковъглеродно производство на електричество“, и в момента са обект на свръхемоционални дебати и оценки в двете противоположни скали.

„С развитието на CCS и други очертали се като чисти технологии, въглищата могат да продължат да играят важна роля за устойчивите и сигурни доставки в бъдеще“, се посочва в документа. Но дали?

Пътната карта поражда въпроса как важната роля на въглищата се съвместява с 97-те процента възобновяеми източници. Целта на възобновяемите източници не е ли всъщност да изместят силнозамърсяващата въглищна промишленост – да редуцират значително въглеродните емисии, да запазят ландшафта, да намалят праха?

Отделен е въпросът защо трябва да се генерира въглероден диоксид, а после да се инвестира в скъпи технологии за улавянето му и несигурното му съхранение под земята като може просто да се изпълни нееднократно заложената цел в плана за почти изцяло преминаване към екологични източници на енергия. Защо, ако не заради финансови интереси?

В последната част на документа – „Пътят напред“, пише, че „Енергийната пътна карта до 2050 г. показва, че декарбонизацията е изпълнима“. Изборът на страните ще е как ще я изпълнят. Именно от този избор зависи дали „пътят напред“ ще е наистина напред или редуцирането на въглеродните емисии ще е изпълнимо само докато газът не изтече при някое земетресение.

Вижте повече на: http://www.me.government.bg/bg/library/patna-karta-za-postigane-do-2050-g-na-konkurentosposobna-ikonomika-s-niska-vaglerodna-intenzivnost-218-c174-m0-1.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *